Балон на пазара на недвижими имоти: реален ли е рискът и какво чака купувачите

Балон на пазара на недвижими имоти: реален ли е рискът и какво чака купувачите

Въпросът дали има балон на пазара на недвижими имоти отново е на дневен ред, след като Българската народна банка изчисли, че жилищата у нас са надценени средно с 13,8% спрямо дългосрочното си равновесно равнище. Данните се отнасят за третото тримесечие на 2025 г. и идват в момент, в който ипотечното кредитиране продължава да расте с двуцифрени темпове.

Парадоксът: достъпни спрямо заплатите, скъпи спрямо наемите

На пръв поглед картината изглежда спокойна. Мерено спрямо средното възнаграждение, жилищата в България са по-достъпни, отколкото по което и да е време през последното десетилетие. Растящите доходи, ниските лихви по ипотеките и възможността кредитът да покрива до 85% от цената на имота работят в полза на купувачите.

Проблемът се показва от друг ъгъл. Ако сравним цените на жилищата с наемите, съотношението през третото тримесечие на 2025 г. е било с почти 49% над историческата си норма. Именно това разминаване е сигналът, който кара анализаторите да говорят за прегряване.

Какво всъщност измерва оценката на БНБ

Числото 13,8% лесно се тълкува погрешно. То не означава, че цените трябва да поевтинеят с толкова. Моделът на централната банка сравнява реалните пазарни цени с теоретично равнище, изчислено на база няколко фактора:

  • нивото на доходите на домакинствата;
  • лихвите по ипотечните кредити;
  • способността на семейството да обслужва заем със срок от 25 години;
  • обема на инвестициите в сектора.

Част от поскъпването е напълно оправдана – по-високите заплати и евтиното финансиране реално позволяват на хората да отделят повече пари за жилище. Но тези фактори не обясняват целия ръст. Остатъкът се захранва от нещо друго – от очакването, че имотите ще продължат да поскъпват.

Когато жилището е инвестиция, а не дом

В България имотът традиционно се възприема като най-надеждния сейф за спестяванията. Проучване на Dynata от 2025 г. поставя недвижимите имоти на първо място сред предпочитаните инвестиции – за тях гласуват 39% от анкетираните българи.

Логиката е ясна. Депозитите почти не носят доходност, а инфлацията разяжда реалната стойност на парите. Имотът, обратно, може да поскъпва, да генерира наем и да остане наследство.

Така на пазара се появяват купувачи, които не търсят покрив над главата си, а място, където да „паркират“ капитала си. И тук се крие механизмът, който подхранва балона: колкото повече хора вярват, че цените могат да вървят само нагоре, толкова по-силно самото това убеждение тласка цените нагоре.

Прогнозата: нормализиране вместо срив

Не всички очаквания сочат към рязък обрат. В интервю за медията, публикувала първоначалния анализ, ръководител на една от водещите банки у нас прогнозира постепенно охлаждане. Според него миналогодишният скок на цените от порядъка на 25% е бил изключителен и неустойчив, а завръщането към по-умерени темпове не бива да се разглежда като негативно развитие.

Този сценарий – цените да растат по-бавно, докато доходите постепенно ги настигнат – би позволил надценяването да се стопи без болезнено сгромолясване на пазара.

Кой рискува най-много при спад

Тук идва частта, която засяга пряко купувачите с кредит. При понижение на цените най-уязвими са хората, купили наскоро с минимално самоучастие.

Ето защо математиката е безмилостна:

  • Купувач с 20% собствени средства може да загуби до половината от вложения капитал, ако общата цена на имота падне само с 10%.
  • Ако част от самоучастието е взета с потребителски кредит, купувачът на практика влиза в сделката почти изцяло с чужди пари – и рискът се умножава.

Ефектът обаче не спира при собствениците на ипотеки. Когато жилищата поевтиняват, домакинствата се чувстват по-бедни, дори без да продават. Резултатът е предпазливост, свити разходи и по-малко нов дълг – а когато мнозина ограничат харченето едновременно, това се усеща в цялата икономика.

Защо целият пазар има значение

Недвижимите имоти тежат сериозно в българското стопанство. През 2025 г. операциите с имоти формират 8,2% от брутната добавена стойност, а строителството осигурява около 7,6% от заетостта. Рязък обрат би ударил верижно строителните фирми, банките, търговците, производителите на материали и десетки свързани услуги.

Какви мерки вече действат

Регулаторът не стои безучастно. От 1 октомври 2024 г. в сила са ограничения, целящи да ограничат най-рисковото кредитиране:

  • максималният размер на ипотеката е 85% от стойността на обезпечението;
  • вноските за обслужване на дълга не могат да надхвърлят 50% от дохода;
  • максималният срок на кредита е 30 години.

Тези правила правят новите заеми по-стабилни, но засега не охлаждат чувствително пазара. Към юни 2026 г. жилищните кредити все още растат с 26,4% на годишна база. При запазване на темпа регулаторът разполага с допълнителни лостове – затягане на праговете, орязване на изключенията или прицелени мерки към най-рисковите заематели.

Какво означава това за вас като купувач

Ако обмисляте покупка на жилище, ето практическите изводи от текущата ситуация:

  • Заложете буфер. Купуването с минимално самоучастие максимизира риска. Колкото повече собствени средства вложите, толкова по-защитен сте при евентуален спад.
  • Избягвайте кредит върху кредит. Финансирането на самоучастието с потребителски заем ви оставя без никаква предпазна възглавница.
  • Отделяйте покупката на дом от инвестицията. Ако търсите покрив за семейството си и планирате да живеете в имота дълго, краткосрочните колебания в цените ви засягат по-малко. Ако купувате чисто като инвестиция, преценете дали доходността оправдава риска.
  • Проверете издръжливостта на бюджета. Вноска, която поглъща близо половината от дохода ви, ви прави уязвими при всяко неблагоприятно развитие – загуба на работа, болест или ръст на лихвите.

Част от дългосрочното решение впрочем е извън самия имотен пазар. Докато българските домакинства нямат лесни, достъпни и разбираеми алтернативи за инвестиране, спестяванията ще продължат да текат към бетона. По-развит капиталов пазар, по-широк достъп до глобални инструменти и ликвиден пазар на държавни облигации за граждани биха отклонили част от този натиск.

Заключение: предупреждение, а не присъда

По информация на цитирания икономически анализ вероятността от криза, подобна на тази от 2008 г., засега остава ниска. Това обаче не е повод надценяването да се пренебрегва.

Ключът е в темпото. Колкото по-рано цените и ипотечното кредитиране преминат към по-умерен ход, толкова по-голям е шансът сегашното разминаване да остане просто предупредителен сигнал, вместо да прерасне в реален икономически удар. Идеята не е хората да бъдат разубеждавани да си купуват дом – рискът се появява тогава, когато прекалено голяма част от пазара започне да залага единствено на вярата, че цените никога не падат.

По данни и анализи на Института за пазарна икономика и Българската народна банка.

Сивите заплати - скритата причина за кредитния бум в България

Сивите заплати – скритата причина за кредитния бум в България

Коя банка отпуска най-лесно и бързо кредити (класация 2026)

Коя банка отпуска най-лесно и бързо кредити (класация 2026)