Обемът на необслужваните заеми в България премина границата от 2 милиарда евро, показват данни на БНБ. Макар лошите кредити да растат, финансовият анализатор Райна Миткова определи ситуацията като контролируема и посочи ясно правило за домакинствата – вноската да не изяжда повече от 30% от месечния доход. Коментарът беше направен в ефира на „България сутрин“.
Каква е реалната картина?
Ръстът на проблемните заеми е около 0,1%, което според Миткова е сигнал за повишено внимание, но не и повод за тревога за стабилността на банковата система. Тенденцията по-скоро напомня на кредитополучателите да преценяват по-предпазливо новите си задължения.
Експертът разгледа и разпространеното твърдение, че българинът живее на кредит. Данните показват обратното: по съотношение на задлъжнялостта на населението спрямо БВП страната е сред най-ниско позиционираните в Европа – около 28%.
Високата задлъжнялост обаче не е автоматичен признак за проблем. Ключовото, подчерта Миткова, е доколко спокойно човек живее със своя кредит и дали месечната вноска не тежи прекомерно върху ежедневието му.
Кога един кредит е „добър“?
Според анализатора най-голямата възможна сума рядко е най-подходящата. Заем, който принуждава човек да живее аскетично, за да покрива вноската, е знак за прекомерна финансова тежест.
Пред Bulgaria ON AIR Миткова обобщи разграничението така:
- Добър кредит е този, който повишава благосъстоянието и подсигурява бъдещето – например покупка на дом или инвестиция в развитие.
- Рисков кредит е онзи с вноска „на ръба“, около която се върти целият личен бюджет.
Именно затова праг от 30% от месечния доход се приема за здравословна граница на вноската.
Кой задлъжнява най-много?
Профилът на длъжниците очертава две основни групи. Първата е между 35 и 45 години – хора със стабилни професии, които обаче са поели заеми на предела на финансовите си възможности.
Втората, все по-осезаема група, са младите между 25 и 35 години. Основната причина за проблемите им не е ниският доход, а липсата на умения за управление на личните финанси.
Типичният сценарий, който Миткова описа: покупка на няколко устройства на изплащане, натрупване на паралелни вноски и в крайна сметка – недостиг на средства за най-базовите нужди. Мнозина, отбеляза тя, усвояват тези уроци по трудния начин.
Как се задейства дълговата спирала?
Един от най-опасните механизми е тегленето на нов заем, за да се обслужва стар. Тази верига бързо се превръща в дългова спирала, при която задълженията растат по-бързо от възможността да бъдат погасени.
Рискът се засилва особено при използване на бързи кредити, които често се теглят прибързано и при по-високи разходи по обслужването. Затова е важно всяко ново задължение да се преценява спрямо реалния бюджет, а не спрямо моментната нужда.
Планът Б, който мнозина пропускат
Слабото място на голяма част от домакинствата е липсата на резервен вариант. Много хора нямат буфер за периоди без доходи – при загуба на работа или продължително заболяване.
Практическото правило, което Миткова препоръчва, е ясно:
- Авариен фонд – заделени средства за покриване на разходите за поне 3 до 6 месеца.
- Реалистична вноска – под 30% от месечния доход, за да остава пространство за спестяване.
- Преценка преди подпис – сравнение на условията и на реалната цена на заема.
Тези стъпки не изискват висок доход, а по-скоро дисциплина и планиране. Полезно е предварително да се запознаете с това как да управлявате семейния бюджет и с какво да проверите, преди да изтеглите кредит.
Какво следва?
Ръстът на необслужваните заеми ще остане индикатор, който да следим, но засега той не сигнализира за системен проблем. За отделното домакинство обаче най-надеждната защита остава личната финансова дисциплина – умерена вноска, авариен фонд и трезва преценка кой кредит наистина подобрява живота.
По информация на „България сутрин“, Bulgaria ON AIR и данни на БНБ.


